Май 2014. Хубав и слънчев ден. Шумна и оживена детска площадка в шумен, оживен и презастроен квартал на Варна. Една млада майка с две малки деца. Колко да са деца? Бебе на няколко месеца и „кака“ на няма и две години. Много такива майки, много такива бебета. Някои от тези жени ще се върнат на работа, някои тепърва ще търсят нова такава, а някои трябва да сменят работата си, защото са се превърнали в ненужни от момента на появата на големия корем.
Мисля си, че съм късметлийка, защото вече рядко се срещат толерантни работодатели, които гледат с разбиране на жените с малки деца. Определено ми е приятно, че по време на майчинството, не са ме забравили и имам право на социални придобивки като останалите колеги. Друго си е голямата компания.
Замислям се често за промяната у мен. Чудя се дали ще съм в тежест на фирмата. Децата имат нужда от време с мама, децата често се разболяват и мама излиза в болничен. Пак се замислям за промяната в мен. Мисля си, че моята фирма е късметлийка.
Определено съм станала по-отговорна. Няма как! Вече имам ангажимент към децата. Задължения да се грижа за тях. Животът ми вече не се върти само около моята персона.
Определено съм станала по-организирана. Налага ми се. Планът и редът са важни елементи от ежедневието ми. Особено в моя случай с две деца. Разнообразните нужди изискват правила и добра организация, за да бъдат задоволени. А нали съм по-отговорна вече, искам да ги задоволя максимално качествено и в срок.
Винаги съм се възприемала като „мултитаскър“. Е вече съм доктор в тази област. Имам си план и график за деня. Задачите са в главата ми. Започвам да правя закуска за каката и в този момент бебето огладнява. С една ръка го придържам и го храня, с другата разбърквам закуската. И тъй като вече съм по-отговорна, мисля не само за базовите потребности на децата от храна, а и за другите, онези, емоционалните. Започвам да пея на каката. Ръцете ми може да са заети, но мога да пея, нали? И пеенето ми е мултифункционално като мен. Пея, защото това е внимание към каката, пея песен по нейн избор, за да не изпитва ревност към бебето, за да усеща, че тя все още е сред приоритетите ми. Пея, за да релаксирам, за да сваля напрежението. Eй така, заради себе си. Пея и заради бебето. Защото вибрациите на гласа ми са му познати още от корема, защото тези вибрации ще го успокоят, ще развият мозъка му.
Определено вече съм и съм по-толерантна, по-разбираща, по-емпатична. Децата някак си развиват у мен мигновено умението да се съобразявам с другите, да зачитам и техните нужди, да не поставям винаги себе си на първо място, да чувам, не само да слушам. Вчера си наумих да отидем на разходка в Морската градина. Аз бутам количката с бебето, а „голямата“ ни кака бута нейната кукленска количка с малкия мечо. Бързам и нямам търпение по-скоро да сме в Морската, далече от колите, опасностите на пътя, шума и мръсотията около булевардите. Е, да, ама на мечо му се ходи до тоалетна, на каката пък й звъни телефона. После решава пет пъти да се качи и да слезе по един бордюр, ей така, за да усъвършенства новото умение. Открила е, че количката може да се движи на две задни колела. Ужас, пак я търсят спешно по телефона! А аз бързам и се тревожа, че бебето скоро ще огладнее и така искам вече да сме в Морската градина. И тогава се замислям каква е целта на разходката. Нима не излязохме, за да се забавляват децата, да учат нови неща, да изследват, да са навън? Нима не правят точно това, точно в този момент? Нима е нужно да бъдем в Морската, за да развият дадено умение, за да бъдат щастливи, за да играят? И тогава решавам да действам конструктивно, да успокоя притесненията и претенциите си. Вадя телефона и решавам да проведа приятен разговор, докато чакам търпеливо каката да обслужи мечо. И се замислям, че вече наистина съм по-търпелива и по-градивна, дори по- умееща да се самосъхранява. Избирам да правя нещо приятно и полезно за мен пред това да налагам неоснователно своите претенции и очаквания, избирам конструктивното пред разрушителната сила на забързаното ежедневие, на емоциите.
Определено съм и по-балансирана. Децата ме учат на това. Безспорно трябва да намеря вариант, който да устройва не само мен, не само каката, а и бебето. Всички трябва да са добре, да отстояват себе си, но и да уважават света на другия. И ето че някак си се налага да съм по-креативна. Да намеря изход от ситуацията, да намеря решение, което да устройва всички.
Жалко само, че не винаги това става. И има дни, в които искам да се хвърля от балкона. И си блъскам главата и така и не знам как да приспя каката, която е свикнала да заспива легнала до мама и в този същия момент да разхождам дерящото се като див звяр бебе, споходено от мъчителни колики. И защо изобщо съм им създала тези навици? Едното заспива, когато съм легнала статично до него, а другото се успокоява ако се движа. Решение не намирам. Намирам мир у себе си, мир и вяра, че и това ще мине. Защото понякога човек се сблъсква с такива ситуации, понякога човек попада в задънени улици, и понякога не всичко е в негови ръце… понякога просто няма решение. Определено вече по-добре разпознавам целите и приоритети си. И това ще мине си казвам. И губя битката, но оставам в играта.
Връщам се на работа след време и се надявам, че вече съм „повече“ – по-отговорна, по-организирана, по-добра в мултитаскинга, по-толерантна, по-разбираща, по-емпатична, по-търпелива, по-балансирана, по-креативна и т.н. Вярвам, че това е ценното, а не липсата на отсъствие заради децата. Вярвам, че това добавя стойност в работния ми ден. Вдъхновен и късметлийски ден и на теб!
Мария Татолова
Специалист Административни и социални дейности