Помните ли съучениците си в средното образование? Някои от тях – умнички и ученолюбиви, други – някак непостоянни в резултатите, а трети – трайно мързеливи. Изобщо – шарен свят. Обикновено още от гимназиална възраст се опитваме да правим сметки и за нашето, но и за затяхното бъдеще, които обаче в повечето случаи излизат… криви. Факт: Нито всички двойкаджии се провалят в живота, нито път всички отличници успяват.
Ето как науката обяснява това. Според американския психолог Даниъл Голман, авторът на бест селъра „Емоционалната интелигентност“, академичната интелигентност няма нищо общо с емоционалния живот и хората със забележителна умствена компетентност могат „да заседнат в плитчините на бурните страсти и непокорните импулси“. Така, дори хора с висок коефициент на интелигентност могат да се окажат изключително неспособни да се справят с живота си. Дори поддръжници на първостепенната важност на IQ по отношение на успеха в живота като Ричард Хърнстийн и Чарлс Мъри признават, че връзката между отличните резултати от изпитите и успешното управление на собствен бизнес например, е нищожна и се дължи по-скоро на всички други умения, които човек ще приложи.“ Именно тези „други умения“ наричаме емоционална интелигентност:
Способност за разбиране и управление както на собствените, така и емоциите на другите, с оглед по-ефективни и устойчиви социални взаимоотношения.
За разлика от коефициента на интелигентност, зад който има почти 100 години изследвания сред безброй хора, емоционалната интелигентност е сравнително ново понятие. Никой не може да даде категоричен отговор до каква степен именно тя определя разликите между житейската реализация на отделните индивиди, но данните обаче недвусмислено сочат, че тя може да е също толкова значима, колкото и IQ, а понякога дори и повече.
Когато става дума за успех в професионалната сфера, темата за лидерството винаги е изкушаваща. Е, изследванията сочат, че емоционалната интелигентност е определящ фактор и за успешния лидер. Едно добро обобщение на лидерството го определя като поведение, което отчита ценностната система на хората и техните интереси, мотивира ги да изпълняват възложените им задачи по най-добрия начин, така че да развиват творчеството и потенциала си в полза на компанията. А ето какво аз разбирам под „лидер“(от англ. „водач“):
Лидер е този, който следваш, защото така си решил. Лидер е този, който те вдъхновява, без да прави нищо особено. Лидер е този, който с лекота ти помага да постигаш целите си, толкова ненатрапчиво, все едно всичко си е твое дело.
Може би има още много да се каже, за да изпълним със съдържание тази думичка и дано да е така, защото това би означавало, че повече хора са срещали истински лидер в живота си. Иска ми се да спомена и как психолозите виждат връзката между емоционалната интелигентност и лидерството:
Емоционално интелигентният лидер е автентичен – той е това, което виждате и като морал, и като поведение. Неговия подход се отличава с честност, поставя задачите винаги ясно, зачитайки качествата и достойнството на служителите.
Освен това е и добър ментор, защото умее да подпомага израстването на служителите и благодарение на това те чувстват мотивация за постигане на все по-висока резултатност.
Емоционално интелигентните лидери умеят да предизвикват инсайт (прозрение, догадка), назовавайки целите и виждането си за перспектива. По този начин служителят знае каква е посоката на компанията и вижда ясно къде е неговото място в тази обща концепция. Така всеки разбира, че наистина е част от нещо по-голямо и работата му си струва. Екипът на такъв лидер е вдъхновен да бъде по-ефективен, защото резутатите от усилията им са видими и са дело на всички.
И не на последно място – тези лидери са иновативни, защото умеят да поемат рискове в полза на нови възможности. По този начин се провокира изобретателността и инициативността на служителите и новото знание се възприема като ценност, а предизвикателствата – като възможности за растеж.
IQ отдавна не е атестат за успеха на хората, защото няма скала за себепознанието, емпатията, екипността, самоконтрола…, не ни имформира за „човека“, който стои зад железния интелект. Вярвам, че живеем във време, което надскача изискванията за умствена компетентност и чиито отговори намираме в EQ – коефициентът за емоционална интелигентност. Оптимистичен е фактът, че това е способност, която може да бъде развивана и както трупаме знания и опит, така можем да се самоактуализираме, научавайки първо повече за себе си, а едва след това – и за другите. Така ще намалим критичността си за сметка на приемането и споделеността, които ни развиват и като професионалисти и като личности.
Женя Радева
Административен секретар
